ДЕКЛАРАЦИЯ
от Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“
Относно: Опасното и безотговорно отношение на лицето Ахмед Доган и ПП ДПС, към ценностната система на турците живущи в България и продължаващия натиск върху културната, езикова и религиозна идентичност на турците.
От 25 години ПП ДПС и лицето Ахмед Доган* /Ахмед Ахмедов/ масово тръбят и убеждават всички в така наречения „български етнически модел“, и в „голямата роля на ПП ДПСза защита на правата на малцинствата в България“. Както е известно най голямото малцинство в България е турското.
Нека разгледаме в детайли реалното състояние на правата на турците, които за 25 години „демокрация“ и в една Европейска държава би трябвало да са на Европейско ниво.
Малцинствата винаги са имали важна роля в историята на Европа, те винаги са допринасяли за развитието на страната, от аспектите на култура и цивилизация, така и икономически.
Запазването на този мултикултурализъм в обществото, е още по важна и актуално и съобразено с регламенти на Европейския Съюз, свързани с подкрепа за самоличността на малцинствата.
През последните години България не променя съществено, ограничителната си политиката спрямо малцинствата в страната, и вероятно България е най-консервативната страна в Европа, по този начин все още в България не се признава цялостно правото на малцинствата- свободно да избират своята идентичност.
Проучване на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, установи, че турското малцинство в България, е с най- ограничени права, по отношение на своя език, религия и култура в сравнение с правата, които се дават от различните Балкански държави и държавите от Югоизточна Европа, на малцинствата.
В приетата от Великото народно събрание, през 1991г., Конституция е записано, че официалният език в републиката е българският, и допълнително се забранява публичното използване на родния език на малцинствените групи, наричайки ги със странното понятие„майчини езици“, които понастоящем се третират официално и като „чужди!? езици“, макар че носителите на тези езици все още не се третират като „чужди граждани!?“.
Шокиращото, е че в „Съвременна, Европейска България“, етническото турско малцинство, за разлика от другите „големи“ етнически малцинства в Балкански държави и Югоизточна Европа, по закон, няма право дори да използва собствения си език на публични места, а камо ли да има свои турски училища, университети или да има своя политическа партия.
За съжаление и днес продължават да се прилагат асимилационни подходи и дискриминация спрямо турците в България, като разликата с предишните е, че това се прави скрито и потайно. Но обхватът на тази дейност е доста широк.
Дори десетминутното новинарско предаване на турски език, на Българската държавна телевизия, е само за показ, колкото до се каже, че го има, то е за безпроблемно усвояване на парите от Европейските фондове. Времето на предаването не случайно е избрано за 16:00 часа, доказано време за най-слабо гледане на телевизия.
Въпреки, че турският език може да се изучава в училищата, като избираем предмет, в продължение на 22 години, /с едно изключение/ не са актуализирани и отпечатвани учебници по турски език в България! Предвид и другите условия (задължително необходим минимален брой ученици и др.), които се изискват за образуване на паралелки за изучаване на майчин/роден език, заедно с липсата на актуални учебни помагала, силно ограничават броя на изучаващите майчин/роден турски език деца в България.
По този начин, броят на учениците изучаващи турски език в Българските училища, за период от 20 години е съкратен 20 пъти, като в началото на 90-те години е бил над 110 хиляди, а сега е около 6 хиляди. При това само една четвърт от тези 6 хиляди ученици, посещават редовно, занятията по турски език, т.е. чрез законови и процедурни изисквания, успешно се възпира и затормозява желанието на децата от турските семейства, да изучават майчиния/ родния си език (в България се използва понятието-„майчин език“, като турският език се приема и за чужд, забранен за публично използване в страната) в училище.
Образователната система е насочена към размиване и манипулиране на турската и мюсюлманска самоличност на младежите и девойките етнически турци, още преди да навършат пълнолетие. Официално тази продължаваща политика на асимилация на турците се прикрива зад понятието- интеграция.
За разлика от другите бивши комунистически страни, в България няма ефективна държавна институция, която да се занимава с въпросите на малцинствата.
Също за разлика от другите бивши комунистически страни, българската държава не подкрепя медиите на малцинствата и предаванията на турски език са само символични.
За проведената асимилационна политика в периода между 1984г. и 1989г., свързана с избиване на десетки турци (сред, които и 17 месечно бебе) и изтезания за хиляди турци, в България все още реално няма осъден участник.
Продължава и прилагането на дискриминационната политика спрямо турците в България.
Показателно, например е това, че и днес, дори в районите с преобладаващо турско население, броят на служителите в държавната администрация рядко надвишава 10% от общия брой служители.
Продължава и прилагането на практиката на хранене на децата от мюсюлманските семейства със свинско месо и субпродукти от свинско.
През месец Април, 2015г. група граждани-мюсюлмани от Кърджали сезираха Българското правителство и Главна прокуратура и националния Омбудсман, за- Липсата на право на избор за хелал „приемлива“ храна, за мюсюлманите и децата от мюсюлманските семейства в детските градини, училищата и болничните заведения в Република България, респективно за изхранването на децата от мюсюлманските семейства, със храна съдържаща свинско месо, без съгласуване на това с родителите/настойниците на децата.
Българското правителство отговори, че не смята проблема за съществуващ, прокуратурата изрази становище, че храненето на децата от мюсюлманските семейства „не е престъпление от общ характер“, а националният Омбудсман отговори, че това определено е нарушаване на Конституционните права /право на свобода на вероизповедание/, на български граждани.
През месец, Юни 2015г., беше организирана и подписка в подкрепа на искането за право на избор за хелал/„приемлива“ храна, за мюсюлманите и децата от мюсюлманските семейства в детските градини, училищата и болничните заведения в България. За кратко време, стотици мюсюлмани подкрепиха подписката.
Поради широката подкрепа на искането за Право на избор за хелал/„приемлива“ храна, за децата, някои представители на ДПС, официално заявиха, че ще се предприемат мерки за предлагане на хелал/„приемлива“ храна, за децата от мюсюлманските семейства, през новата учебна година.
Въпреки тези обещания, и през новата учебна година, във всички Детски градини и ясли, напр. в община Кърджали, продължава сервирането на и храненето на децата от мюсюлманските семейства с храна съдържаща свинско месо, без съгласуване на това с родителите на децата и без предлагане на алтернативна-„приемлива“ храна, за тези деца.
И така въпреки, чеБългария е приела Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи и е ратифицирала Рамковата конвенция за правата на малцинствата, все още се използват подходи, за създаване на натиск върху етническата идентичност на турците и вероятно за създаване на икономическа нестабилност за турското население в България.
Предвид гореизложените обстоятелства, ние от сдружение „АЛТАЙ“, призоваваме Българската държава, Българското правителство и всички политически партии в България, за реална законодателна инициатива за правата на турците в България, за защита на културната и религиозна им идентичност и за спиране на асимилационните подходи и дискриминацията спрямо турците в България.
С уважение:
Председател на сдружение „АЛТАЙ“ /Джевдет Мустафа/
Дата: 31.12.2015г. гр. Кърджали
SON YAPILAN YORUMLAR