Bu yıl Sofya’daki parlamento, konuşmalarda tercüman olsa dahi, seçim kampanyalarının yabancı dilde yapılamayacağı kararı aldı. Bu sorun yeni değildir, yaklaşık çeyrek asırdır bu sorun hep Bulgarca dili lehinde sonuçlanmıştır. Bulgaristan’da Bulgarca konuşmayan epey yabancı olmasına rağmen, “yabancı dil” veya “başka dil” derken, genelde Türkçe anlaşılıyor.
Bu seferki “yavancı dil yasağı yenilemesini GERB, Bulgaristan Koalisyonu ve “ Ataka” partilerinin büyük çoğunluğu ile alındı. Daima çoğunluk sağlayamadığı için toplantıları ertelenen şimdiki çalıştırılamayan parlamento için bu şaşırtıcı bir çoğunluktur. Bu gibi yeni normların kabul edilmesinde, parlamentodaki oy ticareti şüphesi uyandırmaktadır.
Türkçe, Bulgaristan vatandaşlarının %10’unun Anadilidir.
Partilerin değer yargıları farklı olduğu1989 yılı sonraki ilk seneler hariç, siyasi anlamda etnik bölücülük yaparak, Bulgaristan parlamentosundaki büyük çoğunluk, Türkçe dili yasağını daima desteklemiştir. Avrupa Birliği kurumlarının bu konudaki uyarıları rastlantı değildir, çünkü Avrupa ülkelerinin çoğunda anlaşılmıştır ki, dil yasakları büyük sosyal olguları gizliyor, bir toplumdan büyük bir insan grubunu dışlamak gibi.
Fakat Türkçe dili yabancı mıdır?
Bu soru çoğu zaman skandal olarak kabul ediliyor, fakat bu soru, halkının % 10’unun Anadili Türkçe olan bir ülke için uygundur. Şayet dilleri yabanı ise, bu dili kullananlar ne olmalı? Onlar da yabancı? “Evet” ise, nereye kadar? Görüldüğü gibi “yabancı” kavramının anlayış biçimi söz konusudur. Fakat bu anlayış, örneğin vergi ödemede uygulanmıyor veya Türkçe konuşan birisinin uluslararası bir başarı sağladığı zaman!
Bulgar milliyetçilerinin Bulgaristan devlet televizyonunda 10 dakikalık Türkçe yayının kaldırılması için düzenledikleri imza kampanyası.
Türkçe yasağı, bir haksızlığı belirterek, seçim sürecine de açıkça olumsuz etkisi olduğu gibi, Bulgaristan da yaşayan Türklerin self-determinasyon haklarına da olumsuz etkileri vardır. Yine de bir iletişimin temelinde gizlilik değil, anlayış durmaktadır. Geleneksel Anadilinin konuşulmasının yasaklanması ve anlamadığını tercüme edilmesi yasağı da temiz Bulgar patentidir.
Türkçe yasağını gerekçeleri de daha çok komiktir, fakat verilmek istenen siyasi mesaj öncelikle tehlikelidir. Örneğin bunu, ülkenin “ İslamlaşmasına” karşı oldukları gerekçesiyle milliyetçi grupların Filibe camisinin camlarını defalarca kırarken gördük. Şiddetin arkasındaki mantık ile Türkçe dil yasağının arasındaki mantık farklı değildir.
O mantık da şunu seslendiriyor:
“Camiye giden ve Türkçe konuşan insanlar buralı değildir, dış ünitedir, burada istemiyoruz.”
Bulgaristan parlamentosu, her ne kadar bu etnik dil konusunda diretirse, Bulgaristan’da şiddetin ve yabancı düşmanlığının artacağı kesindir.
Basit olarak, saldırganlar, siyasetteki yandaşları tarafından korunduklarını hissediyorlar.
Kamu alanlarında yabancı dil yasağına başka görüş açıları da var.
O da, yasağın hiçbir etkisi ve anlamı yoktur!
Cevdet Veli
Чужд ли е турският език за България?
Тази година парламентът в София реши, че предизборните кампании не може да се водят на чужд език, дори и при положение, че в общуването участва преводач. Този въпрос не е нов, а от близо четвърт век и винаги е бил решаван по един и същи начин – в полза на единствеността на българския език. И макар в България да има достатъчно чужденци с право на глас, които не говорят български, под “чужд език” или “друг език” винаги се разбира предимно турският.
Поредното възпроизвеждане на забраната беше подкрепено от поредното огромно мнозинство, формирано от ГЕРБ, Коалиция за България и “Атака”. Това е удивително мнозинство за сегашния неработещ парламент, чиито заседания редовно се отменят поради липса на кворум, а приемането на някакви нови норми води до съмнения за търговия с парламентарни гласове.
Турският е майчин език на над 10% от българските граждани.
С изключение на първите години след 1989, когато партиите действително се различаваха по ценностите, от които се ръководят, резултатът винаги е бил подобен – огромното мнозинство в парламента е подкрепяло забраната за турски език, илюстрирайки с това етническото разделение на политическо ниво. Неслучайно различни структури на ЕС периодично препоръчват забраната да отпадне – в повечето европейски страни е достатъчно ясно, че езиковите забрани прикриват по-сериозен социален феномен, какъвто е отхвърлянето от обществото на големи групи хора.
Чужд ли е обаче турският език? Въпросът често пъти се възприема като скандален, но той е уместен за страна, в която това е майчин език на над 10% от населението.Ако езикът е чужд, то какви трябва да са неговите носители? Също чужди? Ако да, то доколко? Очевидно е, че става дума за избирателно приложение на схващането за „чуждост“. Но това схващанене се прилага в плащането на данъците например, нито пък се подчертава в случаите, в които някой турско говорящ добие международно признание!
Освен че подчертава едно неравенство, забраната има и откровено негативен ефект не само върху изборния процес, но и върху правото на самоопределение на турците в България. В основата на една комуникация стои все пак разбирането, а не тайнствеността. Забраната да се говори на обичайния на майчиния език и забраната дори да му се превежда онова, което не разбира, е чисто български патент
Аспектите на забраната са най вече комични, но политическото послание може да бъде предимно опасно. Видяхме го много пъти като например, когато група националисти нападнаха джамията в Пловдив и счупиха стъклата , защото били против “ислямизацията” на страната.Логиката, която стои зад това насилие, не се различава много от логиката, водеща до забрана на турския език за използване на публични места, а тази логика гласи: „хората, които ходят в джамии, и хората, които говорят само турски, не са тукашни, външно тяло са, не ги искаме“.И колкото повече парламентът удържа (почти) единния си етноезиков подход, толкова по-сигурно е, че насилието и ксенофобията ще се множат.
Просто нападателите се чувстват окрилени от наличието на съмишленици на политическо ниво!
Има и друг поглед към забраната за говорене на чужд език на публични места. Той е в това, че забраната няма нито ефект, нито смисъл.
Джевдет Вели
News
