Здравейте,
Казвам се Хасан (възползвам се от анонимност поради ширещата се ксенофобия в страната). Аз съм етнически турчин или направо казано съм си турчин, чийто род както и стотици хиляди други турски родове, е останал в пределите на Българската държава, след разпадането на Османската Империя през 1978г. и през 1913г.(за Южна България).
Роден съм през 1973г. в малко градче, в Кърджалийско. Когато бях на 5г. разбрах, че съм задължен от българската държава да науча и да общувам на език различен от майчиния си, а именно на български. Беше ми втълпено, че има отделна азбука /кирилица/ за Българския език, която както всички (освен Гърците) вярват, че е създадена специално за България и че е различна от Гръцката азбука. Бях и задължен да се гордея, че мога да пиша на тази азбука. Като пораснах обаче разбрах, че ако се премахнат ненужните съставни букви като Щ,Ю,Я и Ь то тази азбука не се отличава по нищо от Гръцката.
С течение на годините, в часовете по история разбрах, че прадедите ми или други хора от същата етническа група- турците, са били един вид Робовладелци, за около 500 години, Османска власт на територията на България. Директното впечатление за мен беше, че българите са били роби на турците. По късно, към 10 годишна възраст, гледайки сериала „Робинята Изаура“, осъзнах истинския смисъл на понятието „роб“, и започнах да си задавам въпроси като: Може ли човек да е едновременно роб и чорбаджия? Може ли роб от Османска България да има право да се изучава в Европа и да се движи свободно по света? И най вече се питах- Защо ли „робите“ българи са плащали данъци?! А реверсивно, щом плащаш данъци, значи имаш собствени приходи, а щом имаш собствени приходи значи не си никакъв роб.
Още тогава ми светна, че това за Турското „робство“ си е чиста измишльотина, която от всички Балкански държави се среща само в българския фолклор, но незнайно защо дори и днес, почти всички българи непременно и силно настояват,че прапрадедите им не са били свободни хора, а са били роби за 500г.!? Може би за това, че „ролята на жертвата“ се играе най-лесно или за общо универсално оправдание за бедната днес и пълна с ксенофобия България.
По късно, постепенно и натрапчиво ми се обесняваше, че понеже моите прадеди(или други хора от тяхната етническа и религиозна група) са били чудовища и тирани и поради това българите са се борили с тях. Именно така са възникнали героите от българската история. А днес, аз въпреки, че съм турчин съм бил задължен да ги уважавам всички тези герои?!
Междувеменно обаче, аз израствах в едно изцяло турско и мюсюлманско семейство, в „турско“ село и „турска“ община, изживявайки цялостно турската култура и научавайки мюсюлманските добродетели. И докато в къщи бях изключително щастлив, че съм дете от турско и мюсюлманско семейство, то в Училище трябваше постоянно да размишлявам над теми като: „Подтисничеството на турците“ или „Изостаналостта на мюсюлманите“ ?!
А днес след 25г. „Демокрация“ и уж „Голямата толерантност в Българската държава“, аз живея в град Кърджали. Като все още на всеки кръгъл час с революционно-възрожденска песен от рода на „Боят настана, тупкат сърца ни“ гръмогласно ми се напомня, че не съм много желан дори и тук в града основан от нашите деди. Градът е осеян и с безброй паметници, „естествено“ само на българи, като почти всеки месец се добавя и някой нов бюст „естествено“ на „достоен и заслужил“ българин, по презумция. На паметника на В.Делов стои надписа, че е „освободил града от турците“, кратка справка във Википедия/български вариант/, пък е отразено не много съвместимото с думата освобождение изречение, че „В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите“. На всички е ясно, че Кърджали и региона са присъединени към България, и това е историческият факт.
Обръщенията на държавния глава или на други държавници в България, често започват с „Уважаеми българи“, т.е. още с първите две думи ние турците /както и други етноси/ живущи в България, биваме изключвани от аудиторията на посланието на „нашите“ държавници и политици. Аз лично гледам и турските телевизионни канали, и до сега не съм чул турски политик да започва обръщение с думи като „уважаеми турци“, винаги казват „уважаеми граждани“ от страх да не засегнат някоя от многото етноси в страната си.
Днес след 25г. „Демокрация“ и уж „Голямата толерантност в Българската държава“, аз все още нямам право да използвам родния си език „турския“ на публични места. От друга страна по време на „тираничната“ Османска Империя нито един език не е бил ограничаван за публично използване, а както уважаваният проф. Б.Димитров отбелязва в своя книга, дори е имало периоди когато най-използваният език в Султанския двор е бил славянският/вкл. българският/.
Днес след 25г. „Демокрация“, в Кърджали и региона, само около 5% от държавните служители са турци, и това не е защото турците нямат образование или професионален опит, а най вече заради Държавната политика за „Ограничаване на турците и мюсюлманите от властовите позиции“, която се прилага с пълна сила и почти цялата дейност на ДАНС и някои Политически партии е в тази насока.
Уважаема Редакция, Всичко това е мое мнение, но съм напълно сигурен, че Аз съм само един от стотиците хиляди, турци- мюсюлмани, живущи в България, и чувстващи се по този начин.
И аз питам, при такова състояние на нещата, при това ксенофобско отношение, на което сме подложени ние турците, от най малка възраст, НИЕ длъжни ли сме или можем ли да изпитваме каквито и да са патриотични чувства към тази Държава?!
При това, до тук не съм споменал нищо за издевателствата, на които бяхме подложени по време на т. нар. Възродителен процес, който доколкото си спомням за момента беше изключителна радост за всички българи, бидейки тълкуван като вид възмездие за „така пошлото“ Османско „робство“. Не съм споменал нищо и за добре пазената истина, за актуалната тема напоследък, че храненето на малките деца от мюсюлманските семейства със свинско продължава да е част от Държавната политика на България, за „отдалечаване“ на тези деца от тяхната култура и религия.
Живеем в държава, в която политици националисти, разпалено разправят, че щом Държавата е България, всички живущи тук са българи. Този патос обаче продължава до поредния бой между граждани, след който едната група участваща в боя започва масова да се нарича с обидното, но етнически по вярно понятие – цигани!?
Въпросът е, трябва ли непременно да има бой, за да може хората да използват истинските понятия, за да може да се отнасят едни към други без предразсъдъци, и да се приемат нормално такива каквито са?
С Уважение,
Хасан- един от многото турци, живущи днес тук в България.”
News
