Датата 3-ти март има тясна връзка и с насилствено-асимилационната политика на българската държава, срещу турците в страната.
Именно в периода на т.нар. Възродителен процес през 1987 година, тоталитарният комунистически режим обявява 3-ти март за официален празник на България.
А малко след злощастната 1989 година, когато българската държава извърши най-мащабното етническо прочистване в съвременна Европа, в началото на 1990 година, датата 3-ти март е въздигната на пиедестал и става вече „Национален празник на България”.
Както е известно, 3-ти март е датата, в която се подписва Санстефанският мирен договор след Руско-Османската война от 1877-1978 година.
Съгласно този двустранен договор между тогавашните две империи цяла Северна Македония, голяма част от европейска Турция (вкл. Лалапаша, Къркларели, Пънархисар, Люлебургас, Визе и други), Северна Гърция (вкл. Ксанти, Кавала , Комотини, Александрополис и други), част от Сърбия (вкл. Пирот, Врание и други) както и част от добруджанска Румъния са включени в границите на проектираното Княжество България.
Известният американски историк проф. Джъстин МакКарти, проучвайки дипломатическите източници в Британските архиви, в своята книга „Смърт и Изгнание (стр.109-110)” достига до извода, че в годините от 1877 до 1879 са убити над 261 хиляди цивилни турци. Авторът подчертава, че част от тези жертви са загинали от глад, студ и болести, но повечето са избити от руските войски и някои български четници.
Историкът обобщава и това, че архивите сочат, че за същият период между 1877 и 1879 година е извършена масова етническа чистка на турско-мюсюлманското население, като над 515 хиляди цивилни турци са изгонени от родните им места а имуществото им е заграбено. Авторът подчертава, че в по-следващия период от 1877 до 1887 година, съгласно архивите насилствено са изселени още над 52 хиляди цивилни турци.
Според британските архиви цитирани от проф. Джъстин МакКарти, в периода от 1877 до 1879 година- 17% от мюсюлманското население в „освободена” България е избито, а над 34% е изгонено при етническата чистка.
Според Османските архиви тези цифри на избитите и изселени цивилни мюсюлмани са още по-големи.
Но, да се върнем на Санстефанския мирен договор подписан на 3-ти март 1878 година.
Въпреки, че с този договор между Руската и Османскита империи се прокламира създаването на Княжество България, той остава в сила само 4 месеца и 10 дни до Международния Берлински Договор от 13.07.1878 година, т.е. Санстефанския мирен договор е едно краткосрочно двустранно споразумение, без никакво международно значение.
Въпреки това, обаче през цялата нова история на България от създаването на Княжеството, през Царство България, през Комунистическа България период, определени кръгове в страната, следвайки идеала за „Велика България” постоянно възвеличават датата 3-ти март, като често го използват и като вид атакуващ аргумент и агресия срещу съседните държави.
Именно, осланяйки се на Санстефанския мирен договор, България: напада Османската държава през Първата Балканска война, воюва с Гърция, Сърбия и Румъния през Втората Балканска война и напада Сърбия и Гърция през Втората Световна Война.
Все войни донесли несметни геноциди и преселения на всички Балкански народи.
Дата 3-ти март обаче странно защо, се рекламира за още по-голямо и върховно значение за част от управляващите кръгове в България именно по време на „Възродителния процес” а след това в самия зародиш на „Демократичното” управление на страната, веднага след като тоталитарната българска държава изгони над 400 хиляди турци.
Днес, патриотарският дух в България, пак по логиката на Санстефанския договор е насочена към най-слабата съседна страна- Северна Македония.
И така, някои политически кръгове, които съществуват чрез идеологията на българския етнически национализъм, на всеки 3-март, по време на празнуването на определения за „Националния празник на България”, пряко или косвено, използват възможността за езика на омразата срещу малцинствата(небългарите) в страната, както и срещу съседните държави.
Над 20%-ното малцинственно-небългарско население в България е разтревожено от този странен избор на дата за национален празник на страната, както и от етническо-националистическите послания, които ехтят по медиите и на празнествата на всеки 3-ти март. Над 20% от населението на България е и реално изключено от празнуването на „Националния празник” на страната, защото това е ден свързан със смъртта и изгнанието на дедите им.
Мечтата за Санстефанка България на някои патриотари, доведе до и загиването на хиляди войници по фронтовете в Баланската, Първата и Втората световна война и в подследствие избиването на десетки хиляди и прогонването на стотици хиляди етническите българи от Беломорието, от Добруджа, от Източна Тракия, от Македония и от Източна Сърбия.
Но за патриотарите това няма значение…
Важното е да се самозадоволим?!
Дурмуш Арда
News
