Güncelleme Tarihi: 11 Şubat 2016 19:33

ПРОТЕСТНО ПИСМО на сдружение „АЛТАЙ” ДО Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа Относнo ПРАВАТА НА ТУРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ и МЮСЮЛМАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Уважаеми Дами и Господа представители на ОССЕ, Ние сме етнически турци, нашите родове както и стотици хиляди други турски родове, са останали в пределите на Българската държава, след разпадането на Османската Империя през 1878 г. и през 1913 г.(за Южна България). Уважаеми Дами и Господа, Както знаете малцинствата винаги са имали важна роля в историята на Европа, те винаги са допринасяли за развитието на страната, от аспектите на култура и цивилизация, така и икономически. Запазването на този мултикултурализъм в обществото, е още по важна и актуално и съобразено с регламенти на Европейския Съюз, свързани с подкрепа за самоличността на малцинствата. През последните 20 години България не променя съществено, ограничителната си политиката спрямо малцинствата в страната, и вероятно България е най-консервативната страна в Европа, по този начин все още в България не се признава цялостно правото на малцинствата- свободно да избират своята идентичност. Проучване на нашето Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, установи, че Турското малцинство в България, е с най- ограничени права, по отношение на своя език, религия и култура в сравнение с правата, които се дават на турските малцинства, от различните Балкански държави и държавите от Югоизточна Европа. В приетата от Великото народно събрание на България, през 1991г., Конституция е записано, че официалният език в републиката е българският, като допълнително и изрично се забранява публичното използване на родния език на малцинствените групи, наричайки ги със странното понятие „майчини езици?“, които понастоящем се третират официално и като „чужди!?езици“, макар че носителите на тези езици все още не се третират като „чужди!? граждани“. Шокиращото, е че в „Съвременна, Европейска България“, етническото Турско малцинство, за разлика от другите „големи“ етнически малцинства в Балканските държави и Югоизточна Европа, по закон, няма право дори да използва собствения си език на публични места, а камо ли да има свои Турски училища, свои университети или да има своя политическа партия. Отговорностите на България за спазване правата на турците и мюсюлманите са отразени писменов Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи и Рамковата конвенция за правата на малцинствата, както и в редица международни и двустранни/с Република Турция/ договори и споразумения, като напр.:Международния Берлински договор от 1878 г.; Цариградския договор от 1913 г. и Ангорския договор от 1925 г.-за правата на Турците живущи в България, както. АСИМИЛАЦИОННИ ПОДХОДИ И ДИСКРИМИНАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ! За съжаление и днес продължават да се прилагат асимилационни подходи и дискриминация спрямо турците в България, като разликата с предишните е, че това сега се прави, по скоро скрито и потайно. Но обхватът на тази дейност днес е доста широк. I.ДИСКРИМИНАЦИЯ В МЕДИИТЕ Десетминутното новинарско предаване на Турски език, на Българската държавна телевизия, е само за показ, колкото до се каже, че го има, то по скоро е за безпроблемно усвояване на парите от Европейските фондове. Времето на предаването не случайно е избрано за 16:00 часа, доказано време за най-слабо гледане на телевизия. За разлика от другите бивши комунистически страни, българската държава не подкрепя медиите на малцинствата и предаванията на турски език са само символични. През Септември, 2015 г., съветът за електронни медии (СЕМ) взе решение за даване на лиценз на БНР за програма на турски език на радио „Кърджали“. Това предизвика остри реакции и протести от страна на националистическите партии и организации и реализирането на този изключително демократичен проект беше спряно.

ДИСКРИМИНАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Въпреки, че турският език може да се изучава в училищата, като избираем предмет, от 1993 г. не са актуализирани и не са отпечатвани учебници по турски език в България! Предвид и другите ограничетелни условия (задължително необходим минимален брой ученици и др.), които се изискват за образуване на паралелки за изучаване на /майчин/роден език, заедно с липсата на актуални учебни помагала, силно ограничават броя на изучаващите /майчин/роден турски език деца в България. По този начин, броят на учениците изучаващи турски език в Българските училища, за период от 20 години е съкратен 20 пъти, като в началото на 90-те години/през 1993 г./ е бил над 110 хиляди, а сега е около 6 хиляди. При това само три четвърти от тези 6 хиляди ученици, посещават редовно, занятията по турски език, т.е. чрез законови и процедурни изисквания, успешно се възпира и затормозява желанието на децата от турските семейства, да изучават /майчиния/ родния си език в училище. **(В България се използва понятието-„майчин език“, като турският език официално се приема и за чужд, забранен за публично използване в страната). Образователната система в България, като цяло е насочена към размиване и манипулиране на самоличност на младежите и девойките етнически турци, още преди да навършат пълнолетие. Официално тази продължаваща политика на асимилация се прикрива и зад понятието- интеграция.

Състояние на отпечатаните през 1993 г. учебници по турски език! И днес в часовете по История и Литература, пряко или косвено, продължава натрапчиво да се втълпява на децата от турските семейства, че прадедите им са били са били чудовища и тирани т.е. продължава да се вменява историческа вина на тези деца от най малка възраст, което силно стресира и повлиява на крехката психика на децата. Децата от турските семейства са сочени с пръст, и са определяни като преки наследници на „злото“ в Българската история.В Българските училища продължавада се създава, среда, която е принизяваща, унизителна, обидна, и враждебна, във връзка с тези признаци и особености на децата, като етнически турци и мюсюлмани. Българската държавници продължават да лансират тезата си за „турското робство“за общо универсално оправдание за бедната днес и пълна с ксенофобия България. Оказвасе, че тази теза е дори и универсално средство най вече за отвличане на вниманието на обществото от огромната корупция във властта и икономическата разруха в страната. III. ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ НАЗНАЧЕНИЯТА В ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Показателно, например е това, че и днес, дори в районите с преобладаващо Турско население, като Кърджали например, държавните служители- Турци, в администрацията рядко надвишава 10% от общия брой служители, а броят на ръководните служители- Турци, най-често е под 5%.

ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРИ ХРАНЕНЕТО НА ДЕЦАТА ОТ МЮСЮЛМАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ

Към настоящия момент в детските ясли и градини и в училищата, и в болничните заведения в България, не се предлага избор на „хелал“/приемлива храна за децата от мюсюлманските семейства и за мюсюлманите. Същевременно се оказва, че Българската държава, спазва изискването за храна съобразена с религиозните норми по отношение на бежанците в бежанските центрове и затворниците например в Софийския централен затвор. За нас Турците в България, като „пълноправни“ граждани, е изключително обидно и принизяващо да установим, че имаме по- малко човешки и религиозни права в сравнение дори с бежанците и затворниците. Продължава и прилагането на практиката на целенасочено и организирано хранене (без предлагане на друга алтернативна храна и често без информиране и съгласуване с родителите на децата), на децата от Мюсюлманските семейства, от най-малка възраст, с храни съдържащи свинско месо, тази практика стартира през стария тоталитарен/ Комунистически режим, и днес е актуална част от държавната политика на България. В този смисъл Българската държава все още е Комунистическа, в отношението си към Религиозните Свободи и Правото на семеен живот на мюсюлманите в страната. През месец Април, 2015 г. група граждани-мюсюлмани от Кърджали сезираха Българското правителство, Главна прокуратура и националния Омбудсман, за- Липсата на право на избор за хелал „приемлива“ храна, за мюсюлманите и децата от мюсюлманските семейства в детските градини, училищата и болничните заведения в Република България, респективно за изхранването на децата от мюсюлманските семейства, със храна съдържаща свинско месо, безуведомяване или съгласуване на това с родителите/настойниците на децата. Българското правителство отговори, че не смята проблема за съществуващ, прокуратурата изрази становище, че храненето на децата от мюсюлманските семейства със свинско месо против волята на родителите на децата „не е престъпление от общ характер“, но националният Омбудсман на България отговори, че това определено е нарушаване на Конституционните права /право на свобода на вероизповедание/, на български граждани. През месец, Юни 2015 г., беше организирана и подписка в подкрепа на искането за право на избор за хелал /„приемлива“ храна, за мюсюлманите и децата от мюсюлманските семейства в детските градини, училищата и болничните заведения в България. За кратко време, стотици мюсюлмани подкрепиха подписката.Поради широката подкрепа на искането за Право на избор за хелал /„приемлива“ храна, за децата, някои представители на Политически партии, официално заявиха, че ще се предприемат мерки за предлагане на хелал/„приемлива“ храна, за децата от мюсюлманските семейства, през новата учебна година. Представители на повечето Политически партииобаче, категорично се противопоставиха на Правото на избор за хелал /„приемлива“ храна, за децата на мюсюлманите, аргументирайки се с недостиг на средства в Държавния бюджет!? Уважаеми Дами и Господа представители на ОССЕ, въпреки всичко, към днешна дата хиляди Български граждани, турци и мюсюлмани изживяват позора и унижението, поради системно сервиране и хранене на децата им с религиозно неприемлива храна, и особено такава съдържаща свинско месо, но поради различни причини, и най-вече поради страх от изключване на децата им от Детските градини или от Училищата, се въздържат от официални оплаквания, като неименуемо изживяват съпътстващото унижение, позор и обида, от този акт.

ПРИСВОЯВАНЕ НА ИМОТИ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

През 2015г. и 2016г. Българският Съд на различни инстанции реши, че не признава Главно мюфтийство на мюсюлманите в България за правоприемник на над 1500 имота, като например сградата на музея в Кърджали - Ислямското Медресе построено с дарения на мюсюлманите преди 90 години. Съдът не признава и собствеността на Главно мюфтийство върху карловската Куршум джамия, старозагорската Ески джамия, кюстендилската „Фатих Мехмед" джамия, и други сгради из цяла България. Понастоящем тези мюсюлмански имоти са присвоени от Държавата и продължават да се ползват като държавни или общински имоти, въпреки, че Главно мюфтийство на мюсюлманите в България е наследник на тези имоти.

Присвоеното Ислямското Медресе в Кърджали През 2015 г. продължи и системното вандализиране на мюсюлмански молитвени храмове в цялата страна, като в по голямата част от случаите полицейските власти и прокуратурата не проявиха необходимата заинтерисованост и активност в посока на установяване на извършителите и тяхното наказване. Продължава и отказът на властите да класифицират различните поругавания на молитвени храмове, като престъпление насочени срещу вероизповеданието и като престъпления от омраза. Уважаеми Дами и Господа представители на ОССЕ, За разлика от другите бивши комунистически страни, в България няма ефективна държавна институция, която да се занимава с въпросите на малцинствата. За проведената асимилационна политика в периода между 1984 г. и 1989г., свързана с избиване на десетки Турци (сред, които и 17 месечно бебе) и изтезания за хиляди Турци, в България все още реално няма осъден участник. Ние като представители на етническите Турци в България сме изключително притеснени от това, че живеем в държава, в която политици националисти, всеки ден, разпалено говорят с омраза срещу турците, ромите и мюсюлманите. Ние сме изключително притеснени и от реабиталитацията и възраждането на организации (като например организацията „Дружба-Родина“), забранени преди 60 години като фашистки и познати в България с подходи и дейност за насилствена асимилация на турците и мюсюлманите. Ние сме изключително притеснени и от това, че национализмът и ксенофобията се превръщат в основна стратегия на всички политически партии в България, включително и на обявяващите се за „Европейски“ и демократични партии. Последните събития в ръководството и на ПП „Движение за Права и Свободи“ ясно показват, че приоритет и на тази партия са по скоро Руските олигархични интереси, отколкото правата на малцинствата в България. Ние сме изключително притеснени и от това, че настоящият Министър председател на България, в едно свое интервю по телевизията/по Нова телевизияна 08.06.2015/, заяви, явното си желание да се превърне в Ратко Младич- „…мога много бързо, за един час да стана Ратко Младич на Балканите.“ т.е. в човек обвинен за геноцид и престъпления срещу човечеството!? И така въпреки, че България е приела Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи и е ратифицирала Рамковата конвенция за правата на малцинствата, все още се използват подходи, за създаване на натиск върху етническата идентичност на турците и вероятно за създаване на икономическа нестабилност за турското население в България. Предвид гореизложените обстоятелства, Ние призоваваме Българската държава- Българското правителство и всички политически партии в България, за спиране на асимилационните подходи и дискриминацията спрямо турците в България, за цялостно спазване на приетата от българския Парламент- Европейската Конвенция за Правата на Човека и Основните Свободи и за законодателни инициативи за гарантиране на правата на малцинствата. Уважаеми Дами и Господа представители на ОССЕ, с настоящето писмо НИЕ ВИ МОЛИМ: Да предприемете необходимите действия, които са от ваша компетенция за това Българската Държава, реално да СПАЗВА Европейското Законодателство за Свобода на религия и Правото на Зачитане на семейния живот и за гарантиране на правата на Турците и мюсюлманите, както и на другите малцинства в България. С Уважение, Ръководство на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, Кърджали гр. Кърджали, България e-mail: altaydernegi@abv.bg OSCE Secretariat Wallnerstrasse 6 1010 Vienna Austria