До Кмета на Община Кърджали
Копие до Общинския съвет на Кърджали
МОЛБА
От Дурмуш Юсуф Арда
Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“ гр. Кърджали
Адрес за кореспонденция: ….
Тел: …
Господин Кмет,
Относно молбата ми с Вх. № 92-00-1255 от 25.09.2025г., вече 105(сто и пет) дена не получих никакъв отговор.
На 08.01.2025г., ходейки в общината се заинтересувах за молбата си, но служителката едва намери разпръснатите страници на молбата ми и след като намери каза, че молбата е „задържана“ и после извика началничката си, която ми отговори, че „поради парламентарните избори културната комисия нямаше събрание и не можа да ви разгледа молбата.“
Потвърждавайки предишнаната си молба, добавяйки още някои исторически и актуални факти по нея и надявайки се „Културната комисия“ в най скоро време да разгледа молбата ми:
По време на Балканската война през 1912 г., след няколкодневи битки провели се северно от Кърджали, с ариергардни части на османския Кърджалийски гарнизон, царският хасковски корпус под командването на полк. Делов, на 21 Октомври, влиза в обезлюденото градче Кърджали, Османският гарнизон под командването на Явер Паша се оттегля към тракийската фронтова линия…
Въз основа на тези „исторически сведения,“ Общинския Съвет на Кърджали, с протокол № 7 и решение №115 от 26.09.1998г., обявява 21 Октомври за ден на Кърджали, т.е. за Празник на Кърджали…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато Общински Кмет на града е избраният от ДПС – Расим Муса…Това е същият Расим Муса, който като активен участник в т.нар. „Възродителен процес“ системно е контролирал хората за спазване на мюсюлмански обичаи и е докладвал това на властите…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато Секретар на Общината е Раиф Мустафа. Това е същият Раиф Мустафа, който е бил официално агент на ДС(гестапото на тоталитарния режим), по време на т.нар. „Възродителен процес“…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато повечето съветници в Общински Съвет на Кърджали са от ДПС…
Много пъти при празнуването на „21 Октомври – Деня на Кърджали“, бившият кмет на Кърджали Хасан Азис прави следното изказване:
“…Дълбок поклон пред подвига и саможертвата на героите, донесли ни свободата на Кърджали и Източните Родопи. Честит празник и на многая лета!…”
Но нека да видим “подвига и саможертвата на героите донесли свободата…“ т.е. да обърнем внимание на действията на българската армия и доброволните чети, от гледна точка на турското население на региона и на това, което се предава от поколение на поколение:
„След като българските войски и четници влизат в Кърджали, избиват всички турци, които не са успели да избягат в гората, включително и невръстните момчета, които са смятани за потенциална опасност, а труповете на мъртвите са изхвърлени в река Арда“
„В близост до връх Дамбала, в село Сулудаг(Манчево) към Мастанлъ/Момчилград/, българските войски вкарвайки в една плевня изгарят живи 18 момчета на възраст под 14 години.“
След преминаването на българските войски през Момчилград, училищният инспектор А. Костов пише следния доклад до тогавашното Министерство на Образованието на България: „По време на пътуването ми от Кошукавак /Крумовград/ към Даръдере / Златоград/ се преминава от изцяло турското голямо село Мастанлъ /Момчилград/. Селото е разпръснато на широко пространство и се състои от 400 къщи. Тука са изгорени 52 къщи…“
Пак, според това, което се предава от поколение на поколение:
„В близост до село Салман /Енчец/, са избити десетки турци. Това е мястото, където един български войник или четник, като гледайки в очите няма смелостта да застреля 10-12 годишно турче, и му казва „бягай“, след което го застрелва в гръб…“
„Научавайки за приближаващите български войници, турците в село Чамлъджа/Боровица/, извеждат всички девойки и децата от мъжки род в гората. Една майка, обаче силно привързана към 9 годишния си син, го оставя в селото и за да не го убият войниците, го облича в момичшки дрехи. Но българските войници, влезли в селото разбират по някакъв начин за „измамата“, и изгарят момчето живо в една плевня, по време на пожара момчето дори успява да се измъкне от плевнята, но войниците го улавят и го хвърлят обратно в пламъците…“
„В село Солаклар /Левци/( българските войници убиват общо 10 цивилни турци, връзвайки ги със собствените им пояси, като това се случва на три различни места покрай селото; на едно място четири и на две места по три … “
„В село Тосчалъ /Горно Прахово/, българските войници убиват 8 цивилн турци и …“
„В село Рамкьой/Гърбище/, българските войници пак убиват 7 цивилни турци…“
„В село Чандър/Светулка/, българските войници и четници одират кожата на все още живеещ турчин, сърцераздирателните викове на изстезавания се чуват от близката гора, в която се крият жена му, децата, близките…“`
Убитите от българските войници или от доброволни четници, в региона са много повече, почти покрай всяко село в региона има гробища на шехиди(мъченици), но има много такива, които са забравени…
За това говори факта, че в региона на Кърджали почти няма село, на което в покрайнините да няма гробове на загинали цивилни турци по време на Балканската война…
Странното в случая, е че всяка година при възпоменанията/четенето на мевлидите/ за цивилните жертви- турци, народни представители и общински кметове от ДПС, винаги са в челните редици, дори са и организатори и спонсори на тези Мевлиди за цивилните жертви- турци, загинали по време на Балканската война…
Известният Американски историк, Justin McCarthy в своята книга „Смърт и изгнание“ посочва, че по време на Балканската война от окупираните от България територии са прогонени 148 хиляди Турци и Мюсюлмани, а хиляди са избити или загиват от глад и студ…
Включително и т. нар. „Възродителен процес“ от 1984 до 1989 година и голямото изселване на турците от България през 1989 година, са плод на нахлуването на 21 Октомври 1912 г и избиването на хиляди цивилни от т. нар. „доброволци“ , които не са изправени пред съд…
21 Октомври би трябвало да бъде обявен за траурен ден на Кърджали…Но по някакъв начин с натиска на етнически българи-патриотари се е превърнал в „Празник на Кърджали,“ т.е. гавра с местното турско население …
А всъщност, на 21 Октомви 1912г., българската армия и башъбозукските четници, само минават от Кърджали, стражавайки само с ариардгардни войскови части на османския Кърджалийски корпус и… На 21 Октомври 1912г., не е въдворена царската власт в Кърджали.
Факт е, че редовните царски български войски нямаха време да избиват цивилни хора от село на село, но така наречените „доброволци“…. Защото след първата балканска война, веднага избухва втората балканска(междусъюзническа) война и редовните царски български войски под строй се изтеглят на западния фронт.
Обаче на 27 Май 1913., край Дедеагач са разспуснати така наречените „доброволци“, на които в същото време им е дадена военна униформа. Даже на арменеца етнически фанатик Карекин Нъждех се дава военното звание – поручик( Според еврейската общност, преди и по време на втората световна война същият Карекин Нъждех е “нацистки сътрудник и е отговорен за смъртта на 17 645 евреи, 824 цигани и отговорник за безкрайни зверства над азербайджанци”. Същият Нъждех е съден в Съветския Съюз за нацизъм и умира в затвор). Обаче за „подвизите“ на същия Нъждех в Родопите не се знае нищо…
Именно след разспускането на „доброволските“ отряди през Май 1913г., започва бозгунлук(разруха). Всички „булгар аскерлери“(български войски) идват от изток. А иначе всички са т.нар. „доброволци“- етнически българи, арменци, македонци и т.н., които са разспуснати с военни униформи, един вид башъбозуци, убиват цивилни за воненен трофей или от етническа омраза…
За около два месеца(до идването на младотурците в месец Юли 1913г.),тези „доброволци“ т.е башъшибозуци избиват хилади и прокудват стотици хиляди цивилни от Родопите.
Под натска на великите сили, с Истанбулското споразумение от 29.09.1913г., регионите Кърджали, Смолян и беломорските региони като Дедеагач(Александрополис), Гюммюлджина(Комотини), Искече(Ксанти) е остъпена на царска България , а на 25 Октомври 1913г., Младотурците напускат Кърджали и след това идва царската власт… Кърджали е „освободена“ на 25 Октомври 1913г.
А след първата световна война, под натиска на същите великите сили, царска България е принудена да отстъпи беломорските региони на Гърция…
Потомците на пришълците от Източна Тракия и от Беломорието- лъжепатриоти празнуват 21 Октомври, като ден, в който уж бил „освободен“ Кърджали. Защото един истински патриот би трябвало де си пита това: Защо и за какво в „освободените райони“ редовни войски да избиват цивилни граждани?
Както се вижда, в целия свят няма пример за това… Да се празнува агресията, избиването и изселването на невинни хора…
От една страна потомците на пришълците от някъде издигат паметнк на агресора Делов в центъра на Кърджали, а потомците на местното население издигат паметни плочи за цивилните жертви на балканската война…
Странното е, че дори и през тоталитарния режим, етническите българи – лъжепатриоти(патриотари), сами не посмяха да обявят 21 Октомври за „Празник на (Кърджали“, а това беше направено от така наречените “турци“ на Д(п)С, през 1998 година…
С какъв ум, с каква логика, с каква съвест?…
Моля, поради горепосочените исторически факти, за да не се уронва престижа на редовните войски, в бъдеще за да няма етническо напрежение, обявеният „21 Октомври за ден на Кърджали, т.е. за Празник на Кърджали“ с протокол № 7 и решение №115 от 26.09.1998г. на Общинския Съвет на Кърджали, да се отмени и да се определели някаква друга дата за „Ден на Кърджали“.
Смятам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
С уважение:
Дата: 09.01.2025г.
Гр. Кърджали
Седем(7) приложения:
1.Кметът на Ардино пред паметна плоча на загиналите цивилни през балканската война в Тосчалъ(Горно Прахово).
- Кметът на Ардино се моли за загиналите цивилни през балканската война в Тосчалъ(Горно Прахово).
- Бившият областен управител на Кърджали се моли за загиналите цивилни през балканската война в Тосчалъ(Горно Прахово).
- Коментар на бившия областен управител на Кърджали Назми Мюмюн за избити мирни граждани с бял байрак.
- Паметна плоча на загиналите цивилни през Балканската война в Халачдере(Брезен)
- Паметна плоча на загиналите цивилни през Балканската война в Алмалъ(Ябълковец).
- Паметна плоча на загиналите цивилни през Балканската война в Мърсаллар(Искра).
(Страница 4, Молбата се състои от 4 страници и 7 приложения)
News
