До Кмета на Община Кърджали
Копие до Общинския съвет на Кърджали
МОЛБА
От Дурмуш Юсуф Арда
Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“ гр. Кърджали
По време на Балканската война през 1912 г., след няколкодневните боеве с българската армия, провели се северно от Кърджали, Османският гарнизон под командването на Явер Паша се оттегля към тракийската фронтова линия…
На 21 Октомври, българската армия влиза в обезлюденото градче Кърджали.
Въз основа на тези „исторически сведения,“ Общинския Съвет на Кърджали, с протокол № 7 и решение №115 от 26.09.1998г., обявява 21 Октомври за ден на Кърджали, т.е. за Празник на Кърджали…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато Общински Кмет на града е избраният от ДПС – Расим Муса…Това е същият Расим Муса, който като активен участник в т.нар. „Възродителен процес“ системно е контролирал хората за спазване на мюсюлмански обичаи и е докладвал това на властите…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато Секретар на Общината е Раиф Мустафа. Това е същият Раиф Мустафа, който е бил официално агент на ДС(гестапото на тоталитарния режим), по време на т.нар. „Възродителен процес“…
Това се случва в периода между 1995- 1999 година, когато повечето съветници в Общински Съвет на Кърджали са от ДПС…
Много пъти при празнуването на „21 Октомври – Деня на Кърджали“, бившият кмет на Кърджали Хасан Азис прави следното изказване:
“… Дълбок поклон пред подвига и саможертвата на героите, донесли ни свободата на Кърджали и Източните Родопи. Честит празник и на многая лета!…”
Но нека да видим “подвига и саможертвата на героите донесли свободата…“ т.е. да обърнем внимание на действията на българската армия и доброволните чети, от гледна точка на турското население на региона и на това, което се предава от поколение на поколение:
„След като българските войски и четници влизат в Кърджали, избиват всички турци, които не са успели да избягат в гората, включително и невръстните момчета, които са смятани за потенциална опасност, а труповете на мъртвите са изхвърлени в река Арда.“
„В близост до връх Дамбала, в село Сулудаг към Мастанлъ/Момчилград/, българските
войски вкарвайки в една плевня изгарят живи 18 момчета на възраст под 14 години.“
След преминаването на българските войски през Момчилград, училищният инспектор А. Костов пише следния доклад до тогавашното Министерство на Образованието на България: „По време на пътуването ми от Кошукавак /Крумовград/ към Даръдере / Златоград/ се преминава от изцяло турското голямо село Мастанлъ /Момчилград/. Селото е разпръснато на широко пространство и се състои от 400 къщи. Тука са изгорени 52 къщи…“
Пак, според това, което се предава от поколение на поколение:
„В близост до село Салман /Енчец/, са избити десетки турци. Това е мястото, където един български войник или четник, като гледайки в очите няма смелостта да застреля 10-12 годишно турче, и му казва „бягай“, след което го застрелва в гръб…“
„Научавайки за приближаващите български войници, турците в село Чамлъджа/Боровица/, извеждат всички девойки и децата от мъжки род в гората. Една майка обаче, силно привързана към 9 годишния си син, го оставя в селото и за да не го убият войниците, го облича в момичшки дрехи. Но българските войници, влезли в селото разбират по някакъв начин за „измамата“, и изгарят момчето живо в една плевня, по време на пожара момчето дори успява да се измъкне от плевнята, но войниците го улавят и го хвърлят обратно в пламъците…“
„В село Солаклар /Левци/( българските войници убиват общо 10 цивилни турци, връзвайки ги със собствените им пояси, като това се случва на три различни места покрай селото; на едно място четири и на две места по три … “
„В село Тосчалъ /Горно Прахово/, българските войници убиват 8 цивилн турци и …“
„В село Рамкьой/Гърбище/, българските войници пак убиват 7 цивилни турци…“
„В село Чандър/Светулка/, българските войници и четници одират кожата на все още живеещ турчин, сърцераздирателните викове на изстезавания се чуват от близката гора, в която се крият жена му, децата, близките…“`
Убитите от българските войници или от доброволни четници, в региона са много повече, почти покрай всяко село в региона има гробища на шехиди(мъченици), но има много такива, които са забравени…
За това говори факта, че в региона на Кърджали почти няма село, на което в покрайнините да няма гробове на загинали цивилни турци по време на Балканската война…
Странното в случая, е че всяка година при възпоменанията/четенето на мевлидите/ за цивилните жертви- турци, народни представители и общински кметове от ДПС, винаги са в челните редици, дори са и организатори и спонсори на тези Мевлиди за цивилните жертви- турци, загинали по време на Балканската война…
Известният Американски историк, Justin McCarthy в своята книга „Смърт и изгнание“ посочва, че по време на Балканската война от окупираните от България територии са прогонени 148 хиляди Турци и Мюсюлмани, а хиляди са избити или загиват от глад и студ…
Включително и т. нар. „Възродителен процес“ от 1984 до 1989 година и голямото изселване на турците от България през 1989 година, са плод на окупацията от 21 Октомври 1912 г…
Окупация, защото 99% от населението в региона тогава е турско…
21 Октомври би трябвало да бъде обявен за траурен ден на Кърджали…Но по някакъв начин с натиска на етнически билгари-патриотари се е превърнал в „Празник на Кърджали,“ т.е. гавра с местното турско население …
А всъщност, на 21 Октомви 1912г., българската армия и башъбозукските четници, само минават от Кърджали, избивайки хиляди цивилни турци. На 21 Октомври 1912г., не е въдворена царската власт в Кърджали.
С Истанбулското споразумение от 29.09.1913г., Кърджали е остъпена на царска България, а на 25 Октомври 1913г., Младотурците напускат Кърджаали и след това идва царската власт…
Както се вижда, в целия свят няма пример за това… Да се празнува окупацията, избиването и изселването на невинни хора…
Странното е, че дори и през тоталитарния режим, етническите българи -патриотари, сами не посмяха да обявят 21 Октомври за „Празник на Кърджали“, а това беше направено от така наречените “турци“ на Д(п)С, през 1998 година…
С какъв ум, с каква логика, с каква съвест?…
Моля, поради горепосочените изводи, обявеният „21 Октомври за ден на Кърджали, т.е. за Празник на Кърджали“ с протокол № 7 и решение №115 от 26.09.1998г. на Общинския Съвет на Кърджали, да се отмени и да се определели някаква друга дата за „Ден на Кърджали“.
Смятам, че молбата ми ще бъде удовлетворена.
С уважение:
Дата: 24.09.2024
Гр. Кърджали
News
