За сведение на писачката на статията (www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=19735&Itemid=1), “Официалният език тук е българският!”- Мила Кюлюмова.
Османската власт в продължение на повече от 500г.(1362-1913г.)никога не е забранявала на българите да говорят български език или пък да е налагала на християните да изпълняват молитвите и проповедите си от Библията и Евангелието на арабски или османо-турски език.
Въобще за каква толерантност говорите и то точно в град като Разград, след като през 1933г. в района на днешната Регионална Библиотека(Старата болница-джамията „Касъм паша“) освирепелите за мъст фашизирани български военни изпратени от различни краища на страната са започнали да копаят масови гробове за мирното население от турски произход в България с цел извършване на масов геноцид по подобие на геноцида в днешна Сребреница и когато по време на т. нар. „Майски събития“ през 1989г. мирните демонстранти биват посрещнати, разпръснати и ранявани с танкове, бронетранпортьори, картечници и силна струя вода примесена с дребен чакъл от подразделенията на БА, ДС, Червените барети и Пожарната служба баш на мегдана пред джамията „Ибрахим паша“?
На споменатата първа „толерантност“, предотвратена със светкавичната намеса на Мустафа Кемал Ататюрк все още има живи спомени и свидетели, а при втората „толерантност“ много от мирните демонстранти са осакатени за цял живот, защото им е отказана първа медицинска и болнична помощ с изричната заповед на ДС.
Пак през този черен период (1985-1989г.) мъртъвците ни по адски извратен атеистко-комунистически обичай чрез светотатство биваха закопавани в т. нар. “Братски гробища”, а надгробните им камъни на мъртъвците ни бяха унищожени та да не могат днес близките им от България и Турция да локализират и разпознаят точно къде лежат техните кости. Това си е чиста (кощунство)гавра, коята нито дори Хитлер, нито Сталин, нито пък Карадзич я е приложил върху мъртъвците и техните гробове.
Къде са ни действащите джамии до 40-50-60-те години на ХХв. в гр. Разград – „Бехрам бей“, „Искендер Бей“, „Касъм паша“, „Ак“, „Хаджъ Мюслим“, „Муз“ и „Ески“? Защо джамията „Ибрахим паша“, уж културен паметник вече повече от половин век е оставена на произвола на съдбата и продължава да се руши? Как така тя от оригиналните 5 хиляди квадратни метра площ през годините се стеснява до драстичните 525 квадратни метра площ днес?
Защо е закрит Турският Педагогически Институт в гр. Разград? Къде са ни началните, основните и средните светски и духовни турски училища функциониращи на територията на гр. Разград и областта до края на 60-те години на ХХв.? Къде са Куршунлу хан, шадравана(павилионен тип чешма), турските хамами, тюрбето, мюсюлманските вакъфските комплески, конака, турската библиотека и читалнята към нея?
Защо е закрит Турският Драматичен и Музикален театър в Разград и служителите му са изгонени като кучета от читалище „Развитие“.
Толерантност а, това си е жив и чист фашизъм и комунизъм прилаган в действие!
И това се отнася само за Разград, а ако започнем да дълбаем за останалите населени места в България, то трябва да изпишем стотици книги и томове за „толерантността“ на фашизираната и посткомунистическа прослойка от българското общество от 1879г. чак до наши дни.
През периода на т. нар. “Възродителен процес” от 1984-1989г. турският бе забранен и наречен с подигравателното наименование “патагонски”. Дори нашите добронамерени братя българи бяха глобявани тогава, че са промълвили по някоя дума на турски език. А за да не бъдат изнасилени красивите капанки от страна на зажаднелите за блудство и секс съветски солдати при нахлуването им в България през 1944г. туркините им шият и подаряват шалвари.
До 50-60-те години на ХХв. Разград и областта е с преобладаващо турско население, където местните турци и българи си живеят в мир и разбирателство. Но след Априлския пленум в гр. Разград и общинските центрове БКП настанява туркофобско население на символични цени от районите на Странджа и Стара планина, почти им подарява панелките строени безплатно по време на казармата от войничетата с турски, помашки и ромски произход, поощрява с всякакви средства и начини заселването им по тези райони и ги назначава на възлови места за да могат да осъществят строг контрол, постоянен тормоз и натиск върху останалите по места турци.
И аз Ви питам защо няма осъден нито един възродител от 1984-1989г. или смазител на т. нар. „Майски събития“ в гр. Разград, с. Езерче, с. Дянково и т.н. Защо убийците им все още се разхождат смело на свобода и то въоръжени до зъби в ръка, готови да разстрелят на място колкото се може по-голям брой мирно турско население от региона при първия удобен момент или удаден случай?
След като сградата на Отдел „Държавна сигурност“ гр. София на ул. „Малко Търново“ е превърната в гей-бардак през 2003-2006г., а сградата на Народния дом на Терора на бул. „Сливница“ в гр. София през втората половина на 70-те годни на ХХв. е превърната в публичен дом за висшите кадри на БКП, в какво са превърнати разградските зандани и мазетата за инквиции на ДС днес?
,Ние голи извинения не приемаме и никога няма да Ви простим докато няма ефективно осъдени за т. нар. „Възродителни процеси“ осъществени през годините върху населението от турски, помашки и ромски произход в България!
Ние искаме съд и възмездие!
Изтъквайки, че ние читателите на в-к „Екип-7“ не сме толкова балами и залухави та да се хванем на тирадите и на въдицата Ви като кротушки и за да Ви ограмотим следва да отбележим, че в северната ни съседка Румъния в областите, където числеността на определен етнос е над 20% съответният им език е въведен като втори официален. А според Охридското Споразумение от 2001г. като втори официален език в Македония се въведе албанският. Ако румънският и македонският модел се приложи и в Р. България, то в областите Кърджали(Kırcaali), Хасково(Hasköy), Разград(Hezargrat), Търговище(Eskicuma), Силистра(Silistre), Шумен(Şumnu), Добрич(Hacıoğlu Pazarcık), Русе(Rusçuk), Варна(Varna), Бургас(Burgaz), Пловдив(Filibe) и др. турският език автоматично става втори официален.
“Великият Тато” по повод на “перфектно свършената работа по асимилацията на турското население в НРБ” гордо се удряше в гърдите и често обичаше да изтъква: “-Другарки и другари, колелото на историята се върти”.
Аджаба накъде а, аркадаш?
Бейхан Мустафа
News
