Всеки е виждал и знае, че майчината кърма не винаги е достатъчна и това най-вече е проблем за майката и бебето. Историята на този проблем датира не от вчера. Още от древността хората са се опитвали да намерят начин да го превъзмогнат и улеснят грижите на майката, като са използвали най-различни методи – смучене на пръстче, локум в тензух, докато не се е появил великият беберон – първата празна лъжа в живота на човека. И то не каква да е, а досущ наподобяваща майчиното виме. И това веднага може да се установи по видими показатели – звучното „цок-цок”, потропването на крачетата, усмивката по лицето с широко отворените очи от задоволство бебе. Като се замисли човек – никакво ти парче каучук измества цяло, свише дадено удоволствие.
Защо темата ни насочихме именно към такъв, вече за никого не представляващ интерес обект – биберона!
Ние, турците в България и мюсюлманската общност сме досущ като малките бебета. Вточили са ни по един биберон и смучим ли смучим празния въздух от него, без да влиза нещо в стомаха, пък да не говорим, за удовлетворяване на другите части на организма… защо ли?
Научните работници-изследователи и историци, спокойно установяват, че извън Турция, в страните с местно турско население, най-много турци живеят в България. Те показват, че са около 700-800 хиляди, други споделят, че истинската статистика е погрешна, че са малко повече от милион. Ние ще се опираме на държавната статистика.
Нашият проблем и въпрос е: тези турци – български граждани, дали са извоювали правата си дадени по закон и дали, те се спазват в България?
Първо: дадено е законното изучаване на майчиния турски език, но забележете, не като задължителен предмет, а като свободно избираем и то с благоволението на родителя. Нима останалите предмети за изучаване се договарят с родителите?! „Да не бъде!”
Мисля, че половината, а и може би над това число, от децата ще поискат от своите родители да се премахне омразната математика, а други – фалшивата история и т.н.
По сведения от интернет и други източници научаваме, че такава практика няма никъде по света!
Колко са „привилегировани” нашите майки-туркини и децата им по тази система!
Пък и защо да го учат? Нали и малкото желаещи се срещат с учебници издадени още в началото на демократичните промени и „кълват” родния си турски език от оръфаните учебници и помагала на своите баби.
Е нашата тема беше за биберона. Каква връзка има с изучаването на турския език от турското малцинство у нас? Ами, те това е залъгващия биберон за нашите майки, деца и техните родители. Ужким се изучава турски. А стратегията ни се пази като реликва от представителите на общността ни в парламента. Да са ни живи и здрави, и да векуват во век!
28.02.2017, Кърджали „МАХАШ”
Мехмет Шакир
News
