Като жител на Кърджали човек не може да не се удивлява от някои силно противоречиви и взаимно изключващи се неща и не да си задава въпроси, като например как така ДПС съумява да е в добри отношения дори и с Дружба „Родина“* и в същото време да получава подкрепата на повечето турци и мюсюлмани в региона.
Но аз лично като кърджалиец съм шашнат* от почти шизофренично различното отношение на различни регионални представители на ДПС по отношение на събитията от Балканската война, случили се в региона на Източните Родопи. По собствена инициатива представителите на ДПС в гр. Кърджали през 1998 г. определят датата 21-ви октомври за „Ден на Кърджали“ т. е. за празник на града в „чест” на превземането на му от отрядите на ген. Васил Делов през 1912 г., т. е. в „чест“ на едно изключително противоречиво събитие за двата днес основни етноса, населяващи града и региона – за турците и българите. Разбира се през 1998 г. за „празник на града“ можеше, а според мен и трябваше да бъде определена някаква дата, която да се възприема еднакво добре от всички кърджалийци. Но така или иначе допуснатата грешка от 1998 г. се поддържа с пълна сила от местната власт и особено силен е патосът на сегашния кмет на община Кърджали – Хасан Азис, който през последните години на тази дата държи пламенни речи и обяснява своята признателност към „героите-освободили“ на града и региона. С ежегодното повтаряне на всичко това вероятно се цели налагане на гледната точка и отношението на единия етнос към събитията от Балканската война случили се в региона за „чиста монета“.
Все пак не всички сме историци, нямаме и достъп до безбройните официални архиви за Балканската война като например историка- проф. Джъстин Маккарти* и като обикновени граждани се осланяме на словата, които ще изрекат най-окумушите* като например кмета на общината – Хасан Азис – “ …подвига и саможертвата на героите донесли свободата … Дълбок поклон пред подвига и саможертвата на героите, донесли ни свободата на Кърджали и Източните Родопи. Честит празник и на многая лета!…” из словото на Х. Азис от 2014г. Направо да се разплачеш от радост!
И така аз таман* си бях изградил някаква представа в главата за „красивото освобождаване“ на Кърджали през есента на 1912 г. и за това как българските войски и чети вероятно са посрещнати с цветя и благодарности от местното турско население, докато не прочетох в Уикипедията (бълг. вариант) https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Кърджали, че „В резултат на битката Кърджали еобезлюден. Турското население/а друго почти не е имало/ на района бяга масово принастъплението на българите.[10][11]“, и особено пък останах озадачен, когато преди година прочетох в местен Кърджалийски ежедневник, публикация за организиран със съдействието на ДПС – „МЕВЛИД*“ в с.Долно Прахово, т.е. помен, в памет на многобройните цивилни жертви, избити по време на Балканската война в нашия регион!? Пишеше, и че „традиционното“ събитие е било уважено и от ДПС-кмета на община Ардино – Ресми Мурад. После имаше и друга подобна публикация за с. Горно Прахово, пак с участието на – Ресми Мурад от ДПС! Попаднах и на статия за изградена чешма в памет на цивилните жертви, избити по време на Балканската война, т.е. викам си- виж ти, имало е значи и доста цивилни жертви от местното турско-мюсюлманско население в региона!? Човек си задава и въпроса кой ли е виновен за тези цивилни жертви!? Доколкото ми е известно, тези хора са почнали да „умират“ след появата на българските чети и българската войска в региона…. Не исках да размишлявам по нататък, че мислите ми потекоха към тези, на които всяка година кмета на Кърджали в невиждан патос им благодари, след което следва 10-дневна веселба в областния център!
И така от 19 години насам от времето на Расим Муса през месец октомври виенските колела се въртят, играят се хора, има спортни турнири, децата се веселят, кмета, даскала, попа и всички* са доволни и щастливи на 21 октомври в Кърджали!
От 105 години насам пък местното турско-мюсюлманско население тихо и кротко, но редовно почита с мевлиди* паметта на многобройните цивилни жертви паднали по време на същата Балканска война в Кърджали и региона, т.е. почита се паметта на избитите от местното население – турци и помаци.
Истината за събитията от мрачните години на Балканската война ще определи коя от традициите ще просъществува и занапред.
А за сега ние обикновените и може би неуки жители ще се задоволим с пламенните речи на нашия общински кмет – инженерина* Хасан Азис и ще си вярваме, че дядо му Исмаил и нашите деди – Мустафа, Али, Ахмед, Шабан, Рамадан, Мюмюн, Сюлейман и т.н. също са били изключително щастливи, че са „освободени“ по време на Балканската война, а за цивилните жертви все ще измислим нещо, ще приемем, че някои от нашите деди са откраднали пушки от българските четници и войници и в невиждана радост и екстаз са се простреляли смъртоносно и се самоубили. Ще приемем и че част от нашите деди в Кърджали пак в израз на голяма радост са се проболи с щикове, след което са скочили във водите на Арда, за да тестват дали човек умира по-бързо от кръвозагуба или от удавяне. Ще приемем и че други местни жители – предимно деца и младежи – в селата около връх Дамбала пак в израз на голяма радост са се заключили на групи в оборите, след което са драснали кибрит на сламата, за да тестват дали човек умира по бързо от задушаване или от изгаряния по тялото. Ще приемем че и подобни „масови самоубийства*“ от неистовата радост от „освобождението“ е имало и в ардинските села и в повечето села северно от Кърджали. „Освобождение“ на нашите деди, което в следващите сто и повече години странно защо довежда до систематичното им прогонване и изселване към Турция? „Освобождение“ на региона, което довежда до постоянна насилствена асимилационна политика и държавен терор към помашкото и турското население. „Освобождение“, което довежда и до позора и ужаса на гаврата наречена „Възродителен процес*“, свързана с насилствената асимилация на турското население и избиването на десетки турци, сред които и 17 месечно бебе и 15 годишно момче, и с изтезания на над стотици само за това, че са турци или помаци.
Вековна гавра с турското и мюсюлманското население, за която все още реално няма нито един осъден!
Джевдет Мустафа