(Bulgaristan’da yaşayan bir Türk’ ten açık mektup)
“Merhabalar,
Adım Hasan{Ülkedeki yaygın olan ksenofobiden (yabancı düşmanlığı) dolayı gerçek adımı gizlemek zorundayım}. Ben etnik Türk’üm veya doğrudan Türk, diğer yüz binlerce sülale gibi, benim sülalem de Osmanlı İmparatorluğunun 1878 ve 1913 (Güney Bulgaristan) yenilgilerinden sonra, şimdiki Bulgaristan topraklarında kalmıştır.
Kırcaali’ye bağlı küçük bir kasabada 1973 yılında doğdum. Daha beş yaşındayken Bulgaristan devleti tarafından anadilim dışında eğitim almam ve anadilim dışındaki bir dille iletişim kurmaya zorlandım, bu dil de Bulgarcaydı. Bulgar dili için ayrı alfabe(Kirili) olduğu belleğime aşılandı, bu alfabeyle yazdığım için gurur duymak zorundaydım. Bu alfabenin, Yunan alfabesinden farklı olduğunu, Bulgaristan için özel bu alfabeye herkes(Yunanlar dışında) inanıyordu. Büyüdükten sonra anladım ki, Kiril alfabesindeki gereksiz Щ(şt), Ю(yu), Я(ya) ve Ь( o harfi ile birleştirerek “yo” diye okunur) çıkarıldığında, bu alfabenin, Yunan alfabesinden hiçbir farkı yoktu.
Daha sonraki senelerdeki tarih derslerinde anladım ki, benim atalarım veya Türk etnik grubundan olan insanlar, 500 sene Bulgaristan topraklarında bir nevi köle sahipleriymiş. Bulgarların Türklerin “köleleri” olması, bende derin izler bıraktı. Daha sonra 10 yaşlarıma geldiğimde, “ Köle İsaura” dizisini seyrettikten, “kölenin” gerçek anlamını öğrendikten sonra şu soruları sormaya başladım: Bir insan hem “köle,” hem mal mülk sahibi olabilir mi? Osmanlı dönemindeki Bulgaristan’da bir köle, nasıl oluyor da Avrupa’da okuyabiliyor ve serbestçe dünyayı dolaşabiliyor? En çok da şunu soruyordum: “ Neden Bulgar ‘köleler’ vergi ödüyormuş?! Tersi, vergi ödüyorsan, demek gelirin var, gelirin varsa sen köle olamazsın!
Daha o zamanlarda farkına vardım ki, sadece Balkan ülkelerinde ve Bulgar folklorunda olan bu “Türklerin altındaki kölelik” temiz bir palavra, fakat her nedense bütün Bulgarlar, atalarının özgür insanlar olmadıklarını ve 500 sene köle olduklarını iddia etmektedirler! Belki de “mağdur” rolü oynamak, bugünkü Bulgaristan’daki fakirliğin ve ksenofobinin gerekçesi olabilir.
Daha sonra, benim atalarımın( veya onların etnik grubundan olanlar) canavar ve zorba olduklarını, onun için Bulgarlar onlara karşı savaştıklarını, bana yavaş yavaş ve yüzsüzce empoze etmeye çalıştılar. Özellikle onun için Bulgaristan tarihinde kahramanların oluştuğunu ve bugün, – Türk olmama rağmen – bu kahramanlara saygı duymam gerektiğini?!…
Bu arada ben Türk ve Müslüman bir ailede, Türk köyünde ve Türk belediyesinde, Türk kültürünü tamamen yaşayarak ve Müslümanlık erdemlerini öğrenerek yetiştim. Bir Türk ve Müslüman bir ailenin çocuğu olarak evimde mutluydum, fakat okulda daima şu konu üzerinde düşünmem gerekiyordu: “Türklerin zulmü” veya “ Müslümanların geri kalmışlığı!”
Bugün “Demokrasiden” ve sözde “ Bulgaristan devletindeki büyük hoşgörüden” 25 sene sonra, ben Kırcaali’de yaşıyorum. Bugün her saat başı yüksek desibelli hoparlörlerden, “Dövüş zamanı geldi, kalplerimiz çarpıyor” marşı çalınıyor, böylece burada Atalarımın kurduğu şehirde istenmediğim hissi yaratılıyor. Şehirde “ doğal” olarak sadece etnik Bulgarlardan oluşan sayısız anıt vardır ve bunlara her ay da “onurlu” ve “layık” bir Bulgar’ın büstü eklenmektedir. V. Delov’un ( Balkan Savaşında Kırcaali’yi işgal eden general) anıtında, “ şehri Türklerden kurtardı” yazıyor. Ancak Vikipedi( Bulgarca versiyonunda), “ kurtuluş” kelimesinden farklı, “ Kırcaali çarpışması esnasında, kent boşaltılmıştır, Bulgar ilerleyişi esnasında, Türk halkı toplu olarak kaçmıştır.” cümlesi vardır. Tarihi bir gerçek var ki, Kırcaali ve bölgesi Bulgaristan’a bağlanmıştır( Balkan Savaşından sonra).
Bulgaristan’da gerek devlet başkanı, gerek diğer devlet görevlileri sıkı sık, “Sayın Bulgarlar” diye söze başlarlar, bu iki kelimeyle “bizim” politikacılar ve devlet adamları, biz Bulgaristan’da yaşayan Türkleri ve diğer etnik grupları kendi izleyicileri arasından çıkarmaktadırlar. Ben şahsen Türk televizyonlarını da seyrediyorum, hiçbir Türk siyasetçisini, “ Sayın Türkler” derken duymadım, diğer etnik gruplara zarar vermemek için, her zaman “Değerli vatandaşlar” diyorlar.
Bugün “Demokrasiden” ve sözde “ Bulgaristan devletindeki büyük hoşgörüden” 25 sene sonra, topluma açık yerlerde hala anadilimi kullanma hakkım yok. Diğer tarafta “zorba” Osmanlı İmparatorluğunda hiçbir dile kısıtlama getirilmemiştir. Saygı gören prof. B. Dimitrov’un (milliyetçi çıkışlarıyla ünlü olan tarihçi), kendi kitabında belirttiği gibi, bazı dönemlerde Osmanlı sarayında Slav( Bulgarca dahil) dili en yaygınmış.
Bugün “demokrasiden” 25 yıl sonra, Kırcaali ve bölgesinde yaşayan Türklerin sadece % 5’i devlet dairelerinde çalışabiliyor, bu Türklerin eğitimsiz veya mesleki yönden deneyimsiz oldukları için değil, ” Türkleri ve Müslümanları devlet görevlerinden uzaklaştırma” politikasından kaynaklanıyor, DANS (Milli Güvenliğin Devlet Ajansı) ve bazı siyasi partilerin faaliyetleri, hemen hemen sadece bundan ibarettir.
Saygıdeğer yayın kuruluşu, bunlar sadece benim görüşlerimdir, fakat inanıyorum ki, yüz binlerce Türk ve Müslüman’ın hissettikleri de aynı doğrultudadır.
Ben soruyorum: Bu durum değerlendirmesinde, biz Türklere karşı en küçük yaşlardan beri yürütülen düşmanca davranışlardan sonra, bu devlete vatanseverlik duygularıyla bağlanabilir miyiz?
Üstelik sözde, “Soya dönüş süreci” döneminde bize yapılan işkencelerden söz etmedim, hatırladığıma göre bu, tüm Bulgarlar için olağanüstü mutluluk verici bir olaydı, “aşağılık” Osmanlı “köleliğinin” intikamı alınmıştı. Son günlerde gündemde olan Müslüman çocuklarına domuz eti yedirilme politikasına da değinmedim. Bu Müslüman çocuklarını, kendi kültüründen ve dininden koparmak için, Bulgaristan devlet politikasının bir parçasıdır.
Öyle bir devlette yaşıyoruz ki, milliyetçi politikacılar tutkuyla “ Devlet Bulgaristan ise, burada yaşayanların hepsi Bulgar’ dır” diyorlar. Fakat heyecan vatandaşlar arasında çıkan etnik kavgalarda da devam ediyor, bir etnik grubu aşağılamak için “ Çingene” sözcüğü kullanılırken, aslında doğru olarak bir etnik gruptan bahsediliyor.
Sorun şudur: İnsanlar birbirlerine önyargısız yaklaşmaları, oldukları gibi kabul görmeleri ve gerçek kavramları ile anılmaları için, etnik gruplar arasında illa ki çatışma mı çıkması gerekiyor?
Saygılarımla,
Hasan: Bugün Bulgaristan’da yaşayan Türklerden birisi
- 07. 2015г.”
(Bulgarca’dan çeviri: Durmuş Arda)
Да си турчин в България…
“Здравейте,
Казвам се Хасан (възползвам се от анонимност поради ширещата се ксенофобия в страната). Аз съм етнически турчин или направо казано съм си турчин, чийто род както и стотици хиляди други турски родове, е останал в пределите на Българската държава, след разпадането на Османската Империя през 1978г. и през 1913г.(за Южна България).
Роден съм през 1973г. в малко градче, в Кърджалийско. Когато бях на 5г. разбрах, че съм задължен от българската държава да науча и да общувам на език различен от майчиния си, а именно на български. Беше ми втълпено, че има отделна азбука /кирилица/ за Българския език, която както всички (освен Гърците) вярват, че е създадена специално за България и че е различна от Гръцката азбука. Бях и задължен да се гордея, че мога да пиша на тази азбука. Като пораснах обаче разбрах, че ако се премахнат ненужните съставни букви като Щ,Ю,Я и Ь то тази азбука не се отличава по нищо от Гръцката.
С течение на годините, в часовете по история разбрах, че прадедите ми или други хора от същата етническа група- турците, са били един вид Робовладелци, за около 500 години, Османска власт на територията на България. Директното впечатление за мен беше, че българите са били роби на турците. По късно, към 10 годишна възраст, гледайки сериала „Робинята Изаура“, осъзнах истинския смисъл на понятието „роб“, и започнах да си задавам въпроси като: Може ли човек да е едновременно роб и чорбаджия? Може ли роб от Османска България да има право да се изучава в Европа и да се движи свободно по света? И най вече се питах- Защо ли „робите“ българи са плащали данъци?! А реверсивно, щом плащаш данъци, значи имаш собствени приходи, а щом имаш собствени приходи значи не си никакъв роб.
Още тогава ми светна, че това за Турското „робство“ си е чиста измишльотина, която от всички Балкански държави се среща само в българския фолклор, но незнайно защо дори и днес, почти всички българи непременно и силно настояват,че прапрадедите им не са били свободни хора, а са били роби за 500г.!? Може би за това, че „ролята на жертвата“ се играе най-лесно или за общо универсално оправдание за бедната днес и пълна с ксенофобия България.
По късно, постепенно и натрапчиво ми се обесняваше, че понеже моите прадеди(или други хора от тяхната етническа и религиозна група) са били чудовища и тирани и поради това българите са се борили с тях. Именно така са възникнали героите от българската история. А днес, аз въпреки, че съм турчин съм бил задължен да ги уважавам всички тези герои?!
Междувеменно обаче, аз израствах в едно изцяло турско и мюсюлманско семейство, в „турско“ село и „турска“ община, изживявайки цялостно турската култура и научавайки мюсюлманските добродетели. И докато в къщи бях изключително щастлив, че съм дете от турско и мюсюлманско семейство, то в Училище трябваше постоянно да размишлявам над теми като: „Подтисничеството на турците“ или „Изостаналостта на мюсюлманите“ ?!
А днес след 25г. „Демокрация“ и уж „Голямата толерантност в Българската държава“, аз живея в град Кърджали. Като все още на всеки кръгъл час с революционно-възрожденска песен от рода на „Боят настана, тупкат сърца ни“ гръмогласно ми се напомня, че не съм много желан дори и тук в града основан от нашите деди. Градът е осеян и с безброй паметници, „естествено“ само на българи, като почти всеки месец се добавя и някой нов бюст „естествено“ на „достоен и заслужил“ българин, по презумция. На паметника на В.Делов стои надписа, че е „освободил града от турците“, кратка справка във Википедия/български вариант/, пък е отразено не много съвместимото с думата освобождение изречение, че „В резултат на битката Кърджали е обезлюден. Турското население на района бяга масово при настъплението на българите“. На всички е ясно, че Кърджали и региона са присъединени към България, и това е историческият факт.
Обръщенията на държавния глава или на други държавници в България, често започват с „Уважаеми българи“, т.е. още с първите две думи ние турците /както и други етноси/ живущи в България, биваме изключвани от аудиторията на посланието на „нашите“ държавници и политици. Аз лично гледам и турските телевизионни канали, и до сега не съм чул турски политик да започва обръщение с думи като „уважаеми турци“, винаги казват „уважаеми граждани“ от страх да не засегнат някоя от многото етноси в страната си.
Днес след 25г. „Демокрация“ и уж „Голямата толерантност в Българската държава“, аз все още нямам право да използвам родния си език „турския“ на публични места. От друга страна по време на „тираничната“ Османска Империя нито един език не е бил ограничаван за публично използване, а както уважаваният проф. Б.Димитров отбелязва в своя книга, дори е имало периоди когато най-използваният език в Султанския двор е бил славянският/вкл. българският/.
Днес след 25г. „Демокрация“, в Кърджали и региона, само около 5% от държавните служители са турци, и това не е защото турците нямат образование или професионален опит, а най вече заради Държавната политика за „Ограничаване на турците и мюсюлманите от властовите позиции“, която се прилага с пълна сила и почти цялата дейност на ДАНС и някои Политически партии е в тази насока.
Уважаема Редакция, Всичко това е мое мнение, но съм напълно сигурен, че Аз съм само един от стотиците хиляди, турци- мюсюлмани, живущи в България, и чувстващи се по този начин.
И аз питам, при такова състояние на нещата, при това ксенофобско отношение, на което сме подложени ние турците, от най малка възраст, НИЕ длъжни ли сме или можем ли да изпитваме каквито и да са патриотични чувства към тази Държава?!
При това, до тук не съм споменал нищо за издевателствата, на които бяхме подложени по време на т. нар. Възродителен процес, който доколкото си спомням за момента беше изключителна радост за всички българи, бидейки тълкуван като вид възмездие за „така пошлото“ Османско „робство“. Не съм споменал нищо и за добре пазената истина, за актуалната тема напоследък, че храненето на малките деца от мюсюлманските семейства със свинско продължава да е част от Държавната политика на България, за „отдалечаване“ на тези деца от тяхната култура и религия.
Живеем в държава, в която политици националисти, разпалено разправят, че щом Държавата е България, всички живущи тук са българи. Този патос обаче продължава до поредния бой между граждани, след който едната група участваща в боя започва масова да се нарича с обидното, но етнически по вярно понятие – цигани!?
Въпросът е, трябва ли непременно да има бой, за да може хората да използват истинските понятия, за да може да се отнасят едни към други без предразсъдъци, и да се приемат нормално такива каквито са?
2 Юли, 2015г.
С Уважение,
Хасан- един от многото турци, живущи днес тук в България”
News
